Сред множеството обиди, обиди и дисквалификации, които през последните дни бяха изсипани срещу Конституционния съд, rectius, повечето от членовете му, подчертава идеята, която се опитва да подчертае предполагаемото първенство на парламента, дори над авторитета на Конституционния съд, че, в новия ред, е максимален пазител на подчинението на публичните власти на Конституцията. Тази идея се основава на погрешната теза, че парламентът включва народния суверенитет, като учредителна власт, всестранна и неограничена. Както можем да видим в член 66 от Конституцията, Кортесите представляват испанския народ, но те не са суверенни. Те представляват народа в обичайния ход на своите конституционни правомощия, но не въплъщават суверенитета, който продължава да остава в испанския народ (член 1.2 от CE), от който произтичат, като конституирани правомощия, всички тези на държавата. Никой не е над другия. По-специално, съдилищата нямат никакви правомощия извън Конституцията, тъй като личната неприкосновеност на депутатите и сенаторите, ex член 66.3 от Конституцията, не предполага имунитета на техните закони. Обратното означава да се поеме по пътя на Френската национална конвенция от 1792 г., въплъщение, според терминологията на Карл Шмит, на суверенната диктатура на власт, която отказва да приеме всякакви ограничения в изпълнението на функциите си и която се опитва да се наложи на всяка цена и на всяка цена, както беше направено от споменатата конвенция чрез така наречения Комитет за обществено здраве. Стандарт Свързани новини Да Конституционният съд суспендира съдебния план на Sánchez Nati Villanueva С шест гласа на пет, магистратите от TC решиха да парализират измененията, представени от PSOE и UP за реформиране в Конгреса и през задната врата на CGPJ и ТС След Втората световна война тезата на Келсен за нормативната пирамида направи цяло състояние, на чието начало конституцията поставя, като предоставя на конкретен орган, съд или трибунал конституционни гаранции, мисията да запази върховенството си над публичните правомощия, които, като учредените правомощия трябва да го спазват по всяко време. По думите на Конституционния съд се подразбира, че е налице задължение за вярност към Конституцията, чието спазване е задължително за посочените държавни органи. Наложено е, че парламентът, в качеството си на конституирана власт, трябва да гарантира, prima facie, че неговите решения са в съответствие по всяко време с Конституцията и останалата част от правната система. Фактът, че това е така за всички публични власти, произтича непростимо от състоянието на нашата държава като конституционна и законова. Парламентарната автономия по никакъв начин не може да служи като претекст за една камара да се счита за легитимирана да си припише правомощията да нарушава конституционния ред. Напротив, върху народните представители се пада квалифицирано задължение за спазване на Конституцията, ангажимент да изпълняват функциите си в съответствие с нея. Когато парламентът съзнателно, умишлено и умишлено пренебрегва консолидирана конституционна доктрина, изразена в STC 119/2011, която изисква минимална хомогенност между законодателните инициативи и представените изменения, това елиминира презумпцията за конституционна легитимност, която ще се ползва от нормите разработени от общите съдилища, което води до принудителна намеса на Конституционния съд. Ако това успее да наруши правата на парламентарните малцинства, представители на испанския народ, задължителният път е обжалването за ампаро, за предполагаемо нарушение на член 23 от Конституцията. В тази ситуация обезпечителните мерки са възможни, тъй като те са включени в член 56.2 от Основния закон на Конституционния съд: „Камарата или секцията могат да приемат толкова обезпечителни мерки и временни решения, колкото са предвидени в правната система, които, по своето естество могат да се прилагат в процеса на ампаро и са склонни да попречат на обжалването да загуби целта си“. Дори, много предпазно, тъй като същата норма го предвижда. Накратко, решенията, взети в понеделник от съда, колкото и изненадващи да изглеждат, не правят нищо друго, освен да прилагат правната система, отговаряйки на евентуални конституционни нарушения на други държавни органи. Възможно е дори да се каже, перифразирайки мелничаря Ханске, за щастие все още има съдии в Мадрид. ЗА АВТОРА Карлос Баутиста Доктор е по право от 2014 г.
