Нападението на правителството срещу конституционната конституция, насочено към изпълнение на неговите договори с независимите, получава различни съображения. За левицата на власт и нейния необикновен медиен апарат, който включва голяма част от „шоубизнеса“, това не е преврат, това е демокрация: изпълняване на волята на този, който „излиза от урните“. Тъй като това е демокрация и се движим към „напреднала демокрация“, те предлагат повече. За националистите също не е преврат, нито беше преврат през 2017 г. (мечта, според присъдата). Те отричат, че е бил преврат, но не отричат преврата: те го обещават. За друг сектор от реалността, съставен от PP, Cs и тяхната гъмжаща армия от центристи, това наистина е преврат, който нарушава една идилична институционална и конституционна ситуация, не само най-голямата в нашата история, но и обект на завист на света. Става въпрос за преврат, организиран от Санчес, зъл гений, срещу разделение на властите, което не може да го докосне, и те предлагат Европа да бъде тази, която ще разреши проблема. Реалността обаче е, че Европа позира усмихната тези дни със Санчес, че не е имало разделение на властите (мога да напиша PSOE, правителство и законодателна власт взаимозаменяемо); че всичко се прави против Конституцията, но в рамките на Конституцията и за Конституцията и че Санчес не е прекъсване, а ускоряване на конституционен континуум, който идва от „от закон към закон“, преобразявайки харакири, което се възпроизвежда: узурпация на автентичния състав силата на нацията. Това, което се случва, не е лукавство. Да се спекулира би означавало да се говори за чуждите сили, които пилотират процеса; Кармен Калво повтори, че разделението на властите е обикновен формализъм, Ичета ще трябва да изчака референдума да узрее в обществото, а Сапатеро обеща нов статут чрез органични закони. Поради тази причина е важно не само да се определи дали е преврат, но и кога е започнал и кой трябва да го реши, тоест кой е политическият субект. Обезобразяването на последните два въпроса е толкова объркващо, колкото и с първия. При измамите обикновено единият се прави на умен, а другият на глупав. След това си поделят „братовчеда“.
