В страна като Иран, със социални, културни и религиозни „особености“, киното е изходен клапан, който не създава хиляди проблеми, освен с предпазливостта на капкомер. Да си режисьор или режисьор в Техеран е спорт с висок риск и всеки от тях, който не е получил наказание, лишаване от свобода и лишаване от свобода, е изключение... Няма международен филмов фестивал, който да не трябва да направи своята официална декларация на протест срещу лишаването от свобода на някой от тях. От тези хиляди причини за разказване, може би най-компрометираната и опасна е ситуацията на иранските жени, лична мина, която много режисьори са рискували да настъпят с отражението на жените в техните различни версии, млади, възрастни, богати, бедни, с учи, без да има възможност за това, смела, покорна..., но винаги внимателно подредена, защото всеки намек за критика към състоянието й като жена, "и следователно...", беше причина за отхвърляне не само официално но и популярен в общество, толкова затворено за западните корекции. Режисьорът, който най-открито отразява във филмите си различен и по-„свободен“ тип жена, в смисъл на по-образовани, с по-добро социално положение и донякъде по-отдалечени от различните модели на ислямската религия, е Асгар Фархади , който Той е и най-международният режисьор (печели два Оскара) и този, който може да си позволи да снима извън страната си и известно облекчение на сюжета. Три ключови женски образа в нейната филмография: тази, изиграна от Голшифтех Фарахани (сега също международна звезда) в „За Ели“, университетска жена от средната класа, която организира срещи с приятели и която внася нещо необичайно и забранено във филма, среща на сляпо между разведен мъж и младата учителка на дъщеря му. Друг би бил в „Надер и Симин“, героят, изигран от Лейла Хатами, този на жена, която иска да напусне Иран с дъщеря си и моли съпруга си за развод, не поради брачни проблеми, а защото той не може да ги придружи като той трябва да се грижи за болния си баща... Филмът и основните му сюжети са изключително сложни, както и женските герои, включително този на болногледачката на болния старец (Сара Баят), която предлага друг много изкривен образ на Иранка. И третото би било това на Таране Алидуости в „Продавачът“, омъжена жена, актриса, която страда от сексуално насилие от съсед... обществено осъждане и дискредитация. В затвора Друг режисьор, Джафар Панахи, многократно награждаван на фестивали и жестоко наказан в страната си, докато върти присъди, последната от които преди няколко месеца и шест години затвор, създаде във филмографията си добре дефиниран образ на ситуацията на иранските жени и може би най-директната и категорична оферта във филма му „Засада“, в която група малки деца са затворени за опит да се промъкнат на футболен стадион, където им е забранено да влизат. Филмът е от 2006 г., като дори през тази 2022 г. са записани безредици на футболни игрища за недопускане на достъп до тях. С други думи, малка революция на иранските жени, която служи като метафора за онези хиляди други каузи. Герои като Razieh, осемгодишното момиче от „Белият балон“, филм също на Панахи, който възстановява самотата, безпомощността и разбитото сърце, от които всяко иранско момиче страда всеки ден. Или Ваджда, арабското момиче от филма Ал-Мансур в Хайфа, което не разбира, че нейната привързаност към карането на колело е унижение и обида за обществото. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ noticia Не Новото от Park Chan-woo, Jafar Panahi и Martin Mc Donagh, в официалния раздел на Seminci noticia Да Какво остава от киното, когато червеният килим бъде прибран Режисьори, а също и режисьори, като сестрите Самира и Хана Махмалбаф (дъщери на историческия Мохсен Махмалбаф), които са се отнасяли с голяма чувствителност към положението на жените под ислямското иго и от перспектива, която е не само женствена, но и наивна и пълна с поезия. Важен човек за разбирането къде и как започва маргинализацията и изключването е Бактай, момичето герой от „Буда избухна от срам“, режисиран от младата Хана Махмалбаф (само на седемнадесет години) и в който тя показва тормоза през тези шест години старо момиче, което се преструва, че ходи на училище.
