ПОСЛЕДВАМ
За значението на Алианса да защитава съседна Полша с Украйна, той дава добра сметка за факта, че той е наредил на северноамериканското подразделение, което евакуира Афганистан в най-критичния му край, 82-ра въздушнодесантна дивизия, да укрепи границата и че предната му част е последният герой, изтърпял рампата на последния самолет, напуснал летището в Кабул, двузвездният генерал Крис Донахю. Сякаш не се чувстваш в безопасност.
„Ние сме границата на НАТО“, гордо обобщава благодетелят Шимон, поляк, който напусна Радом, град южно от Варшава, в петък сутринта, за да кара четирима до прохода Хребенно и да доведе г-жа Котелу, украинка, за да се срещне с
неговата внучка Анастасия, на 24 години, и правнучката му Кристин, само на три, напускат зоната на военни действия. Чакането на ръба на бариерата става мъчително и в г-жа Котелу невъзпроизводими проклятия към Владимир Путин и сълзи се стичат една цигара след друга, въпреки че тя издържа необходимото с уравновесеността, която идва от знанието, че е в безопасност. С този, който пада, това е безценно.
Ако смята, че дипломацията няма лек, Полша се готви да приеме до един милион украинци в тази криза, според изчисленията на ултраконсервативното правителство на Анджей Дуда, което вече е създало девет приемни центъра в общините на първа линия, в който е Легла, храна, медицинска помощ и информация се предлагат за нуждаещите се. Този петък на някои кръстовища, Медика и на моменти в Дорохус се натрупват задръствания от сто километра превозни средства. Не е лошо, че толкова добра воля към властите, че миналата есен разтърси шевовете на Запада, като върна сирийските и иракските бежанци, които, да, неудобният беларуски съсед изкуствено беше подтикнал да се опита да предизвика късо съединение в Европа, което по някакъв начин беше прелюдия към това. Кремъл, както вече беше казано тогава, винаги стои зад тази атака.
Изселване на украинското население
изход от
украинското население
черно-бяло време
В Полша пристигат от вчера разбити семейства. Жени и деца, без съпрузите си и без бащите си, поради заповед на Киев от президента Владимир Зеленски всички мъже в бойна възраст да останат в страната, точно тези между 18 и 60 години. Инструкция, която инстинктивно връща черното и бялото на Втората световна война и която е в дъното на леко смутен плач – още неразкъсан, шокът не позволява да се освободим от емоциите – на съпругите, които бягат натоварени с куфари и една от малкото играчки, които са успели да грабнат.
При пристигането им на полска земя, което беше и вчера на редовни автобуси, нещата стоят така, членовете на семейството ги чакат директно. Подобно на Анастасия и нейната баба г-жа Котелу, която се заселва там преди много години и приютява масажно заведение. Тя е един от милионите украински, бели, християнски, добре дошли имигранти, които, трябва да се каже, до голяма степен заемат домашни и неквалифицирани работни места в страната и които са избрали този изход особено от 2014 г., когато Русия доброволно анексира Кримската полуостров. Там вече чух мнозина, че империалистическите амбиции на Москва могат да стигнат само по-далеч и че започва да става удобно да се гарантира свободата, толкова ценена, която Варшава улесни, като ги освободи оттук нататък от визи за пътуване. В кулоарите вчера не спря да привлича вниманието, че автомобили с регистрационни номера от Латвия, Литва, Чехия или дори Южна Германия щяха да кацнат на този проход Хребенно. Толкова голяма е украинската диаспора. Каквото е необходимо, за да ги държи далеч от бойното поле.
Тази съседска връзка не беше такава през цялото време, клането на поляци от украинците през 40-те години на миналия век е далеч назад, но един общ противник на величината на Путин размива различията от миналото. Като пример Шимон, който е придружавал г-жа Котелу в такава трудна ситуация, се отказва, че почти се чувства като друг украинец и че, ако е на тази страна, не се съмнява в защитата на територията. „Но те могат да дойдат тук, сигурност и добре дошли – той повтаря – че ние сме последната граница на НАТО“.
