ЕЦБ повишава лихвените проценти с 0,5% до 3% и обявява ново повишение с 50 пункта през март

В края на 50 базисни пункта днес, тъй като лихвените проценти са 3%, Лагард добави съобщението за още 50 базисни пункта, претърпени през март. Защото той реши да поеме работата на анализатори, чиято дейност се основава на общи очаквания.

ЕЦБ ще следва съветите за събиране в събирането и обширните данни, но нейният президент се оправдава, че управителният съвет разполага с напредващи данни, че увеличенията на „значителните“ съвети ще продължат да бъдат необходими, за да се достигне ниво на ограничение в паричната политика, което благоприятства инфлацията от 2% в средносрочен план.

И няма да спре, докато не го направи. „Ще повишим ставките с 50 базисни пункта на следващата среща и след това ще оценим пътя оттам“, каза той на пресконференцията след срещата на борда във Франкфурт, в която коментира, че „знаем, че все още имаме път да отидем и знаем какво сме направили, а настоящият натиск върху основния CPI оправдава по-нататъшно покачване през март. ЕЦБ също така обяви, че програмата за закупуване на активи ще бъде намалена средно с 15.000 милиарда евро на месец от началото на март до края на юни.

Ние сме в сценарий за ново покачване от 50 базисни точки през май. Сред членовете на Управителния съвет има „голямо мнозинство“ в полза на двете увеличения, според Лагард, която описва управителите на централните банки като „страстни“ в предоставянето на гледни точки и решения. Има „различни гледни точки“, призна той, особено в комуникацията на паричната политика, но консенсусът около решенията и около неговата „легитимност“ относно данните предлага достатъчно увереност на президента на ЕЦБ, въпреки „страничните ефекти“ “, което Лагард признава.

„Очакваме растежът да остане слаб“, каза той, „високата инфлация и по-строгите условия на финансиране възпират разходите и производството“. ЕЦБ наблюдаваше с тревога развитието на енергийните ресурси, особено на газа, и го конкретизира в начина, по който компаниите и банките реагират на рейтинга като "инфлационен шок".

Институцията е наясно, че „откриването на работни места може да намалее и безработицата да се увеличи“, но настоява, че „икономиката е по-устойчива от очакваното“ и затова Лагард настоява, че „е важно да се намали фискалната подкрепа » . Трябваше да чуя, че фискалните мерки на правителствата в еврозоната, които вероятно ще оставят пари за намаляване на инфлацията в джобовете на гласоподавателите, биха могли да изострят инфлационния натиск, който изисква по-силен отговор от страна на ЕЦБ.

Според неговия анализ „тесните места във веригата за доставки постепенно намаляват, доставките на газ са по-сигурни, компаниите работят с големи натрупани поръчки и доверието е по-добро“. Освен това „производството в сектора на услугите остава подкрепено от непрекъснатите ефекти от повторното отваряне и по-голямото търсене на дейности за свободното време“, изрази оптимизма си Лагард.

Повишаването на заплатите и неотдавнашният спад в инфлацията на цените на енергията също помагат за облекчаване на загубата на покупателна способност, която много хора са преживели поради високата инфлация, като по този начин подпомагат потреблението. „Икономиката показа повече от всякога и ще се възстанови през следващите няколко тримесечия“, уверен е той, но въпреки положителната перспектива Лагард отново подчерта, че „инфлационният натиск е висок и се пренася върху храните“.

Развитие на лихвените проценти

в САЩ и Европа

Източник: Европейска централна банка / Федерален резерв на САЩ

еволюция

на лихвените проценти

в САЩ и Европа

Източник

Европейската централна банка

Федерален резерв на САЩ

Ето защо той защити, че поддържането на лихвените проценти на ограничителни нива ще намали инфлацията с течение на времето чрез забавяне на търсенето, а също и срещу риска от постоянно повишаване на цените. „Все още ще имаме нужда от значителни увеличения на лихвените проценти, за да достигнем достатъчно рестриктивно ниво на парична политика, така че инфлацията да достигне целта по устойчив начин“, постанови той.

Отсега нататък лихвеният процент по депозитите за банките остава 2,5%, лихвеният процент за рефинансиране се повишава до 3%, а лихвеният процент за спешни случаи се повишава до 3,25%. Това са трите индикативни и официални курса на еврозоната, които ще определят курса на пазарните проценти като Euribor или лихвите, плащани чрез писма или държавни облигации.