Ситуацията на света подчертава крехкостта и непредвидеността („как идва смъртта“, както каза Хорхе Манрике) на човешкото същество. Изправени пред тази ситуация, много важни неща излизат на преден план. Една от тях е културата. Именно Алфонсо Х ел Сабио се откроява като един от първите ни крале, които видяха културата като двигател на икономическия и социален прогрес и освен това като елемент, който ни доближава до щастието; по-добре казано: да се насладите на моменти на щастие.
Понякога, защото в нашето общество преобладава прагматизмът. Какво означава това? Защото важното е какво е полезно, което е изгодно за джоба ви, какво струва нещо. Всичко, което няма непосредствена полезност, е изместено.
Виждам това в университета, който за съжаление вече не е място, където се концентрират знанията (както в средновековните университети), а фабрика от професионалисти. Трябва да отидеш в университета, за да учиш, да обучаваш, да се наслаждаваш на радостта от знанието, а не с цел да си намериш работа, което е нещо друго, за което ще трябва да се бориш по-късно.
Но парадоксът е, че най-важните неща в живота са безполезните, защото те не се отнасят до това да имаме, не си струват, за да постигнем икономическа рентабилност, а по-скоро ни помагат да бъдем. Да го кажа с аристотелова идея, те не са опетнени от идеята, че струват нещо. Каква е ползата от любов, демокрация, съзерцаване на изгрев или картина на Караваджо, слушане на музиката на Бетовен, гледане на звездите, както го правеше Алфонсо X, семейството, седнало на пейка насред парк? Това са ценни неща сами по себе си, а не се основават на нещо; нашата помощ да бъдем по-добри, да се насладим на радостта от живота без повече. Най-важните неща в живота не са продуктивни за пазара, а са свързани със смисъла ни, с радостта от живота, която ни гарантира.
Този 21 март е Световният ден на поезията. Този ден поетът Хесус Марото представи нова стихосбирка (озаглавена „Съответните дни“) в кметството на Толедо. Нашият сънародник Алфонсо Х много обичаше не само да слуша поезия (благодарение на менестрелите и трубадурите), но и да я пише (там са негови песни). За какво е поезията? Е, това е неговата стойност: той е безполезен, защото не влиза в дейностите, замърсени от полезността. Опитва се да ни отвори очите, за да виждаме повече и по-добре, и да ни доближи до живия и топъл пулс на живота, който не е малко. В трудни времена поезията (и културата като цяло) ни идва на помощ, за да ни накара да почувстваме, че въпреки всички неблагоприятни обстоятелства красотата и достойнствата са възможни, струва си да живеем. Поезията, ако използваме образите на поета Хесус Марото, е необходима като хляб и е нещо уместно; той предлага вид мъдрост, която го прави ценен сам по себе си. И това е много.
