Карлос Алкараз продължава едно непостижимо пътуване към звездите, към онази история, която носи само неговия номер, защото е уникална по рода си. Спечелете Mutua Madrid Open с репертоар, който показва вашия гардероб. Никога боя, равна на следващата, защото никой съперник не се изправи срещу мача по същия начин. Всеки се опитва да разгадае това наскоро навършило двайсет години момче, което крачи по тенис планетата с етапи и предизвикателства, които измисля, докато върви. Но всички те се поддават на адаптацията си към околната среда и безкрайните си ресурси. Срещу Ян-Ленард Щруф, друга стратегия, която той реши с трудности и подкрепи във важни моменти с дясно и ляво. Символ на трудност, той пада на земята, поглежда към небето, изтощен. Алкарас е шампион на Mutua Madrid Open. Вече не е излюпването, нито изненадата, вече е потвърждението.
6 3 6 4 6 3
Също така Ян-Ленард Щруф, въпреки че това не беше разходката, която персоналът очакваше предвид класирането, 65 в света, и неговото историческо, повторение след загуба в предишното поради загуба в последната минута на друг играч. Германецът има сила, 1.93 чисти мускули, които впечатляват на пистата, чрез присъствие и защото вместо ръка, защото държите оръдие.
Германецът достигна този финал с 57 директни аса, лидер в списъка, но нервите от участието в приказка и подписването на първия му финал на Мастърс 1.000 намаляват този процент. Той дори допуска първия си ход на сервис с две двойни грешки. И още един в осмия. Това е 38% от първи сервиси и има четири двойни грешки. И въпреки това, той се осмелява със стратегия за сервиране и мрежа, защото при изкачване изглежда изяжда пистата и съперника, който има пропуски твърде малки.
По този начин испанецът е малко уплашен, който вече търпи първи ход на десетминутния си сервис и губи трети между откази, викове към полето си и лоши жестове. Срещу Руусувуори той ще бъде психически блок, също още един по-точен срещу Хачанов, но срещу Щруф той не може да намери начин да се пребори с това, което му идва.
Герман не е стена, той е кариера. Те са камъни, които той хвърля преди всичко с останалите, при липса на тази ефективност с първия. Алкараз се отчайваше на моменти, неспособен да се изправи пред изхода преди бомбардировките. Счупи подаването си до празен мач в четвъртия гейм.
Виковете им „Давай!“ което не беше чувано преди. Така протече мачът и мурсианецът раздаваше трибуните особено в моменти на напрежение. Докато намеря правилния. Това е удар, който той не успя да изнесе поради скоростта на противниковата топка и идва в най-подходящия момент, защото идва заедно с нов спад в ефективността в ранните етапи на Щруф. Там, началната врата, която се затваря, за да добави първия сет с такъв, който удостоверява защо Алкарас е там, където е: от 0-40 до 6-4 със сервиси, лобове, два запазени форхенда и сърце.
Щруф, който стягаше куфарите си след загубата на 25 април и късметът накара монетата да падне на негова страна, за да остане още малко в Мадрид, е много повече от това, което допринася неговото класиране и неговия рекорд, нула титли. Той показва юмрук и с първия нареден сервис се изправя срещу втория сет с 3-0 в полза, което отново изопачава жеста на Алкарас. „Колкото по-трудно, толкова по-трудно ставаме“, казва Хуан Карлос Фереро от групата. Но е трудно, защото германецът поддържа подаването си дори под напрежение. Испанецът има пет възможности за възстановяване на пробива, пет са отказани от Щруф, който вкарва директен удар за 6-3. И това вече не е късмет.
Нито пък е късмет да оплита испанеца, който все още куца в третия сет, много неудобен от поставянето на Щруф. Той изпълнява услугите си със страдание, в очакване останалото да не е бомба, която пада в краката му. Фереро също страда: „Не го виждам“, коментира той, докато зеницата му се опитва да се успокои и да диша.
Алкараз беше този, който го видя. Малката дупка на Щруф, тази, която остави, когато първите не паснаха, през която испанецът се измъкна с ударите, които го катапултираха към звездите: накрая точно преди втория сервис, ляво, за да премести германеца. Там влезе Алкарас, там намери гъделичкането, в петата двойна грешка на германеца, пробивът и пътя към победата. Глава.
Трибуните, към които апелира мурсианецът, го носеха и по крилата. Най-накрая усмивката, енигмата се разгада. Като Руусувуори, като Димитров, като Зверев, като Хачанов. Още един мач, още един Алкараз. Една от онези трансформации, които определят шампионите. Тези, които търсят и търсят и търсят и променят и променят и променят в зависимост от съперника и себе си. Моделът на игра не беше променен повече. Щруф се придържаше към своя сервис, а Алкарас към своя. И така, взрив по трибуните, еуфория на резервната скамейка, викове до небесата за испанеца.
Още една паднала кула, още един покорен връх. Четвърта титла за годината, десета в списъка на победителите, короната е защитена на Mutua Madrid Open. Това беше годината на излюпването, това е годината на зрелостта. От изваждане от работния костюм до този със светлини. Alcaraz в хилядите му версии, всяка от които се подобрява.
